„Ерик“ дърпа правилните конци, докато кукловодът на Бенедикт Къмбърбач търси изчезналия му син

Странен, тъмен, само че натрапчиво гледаем, „ Ерик “ е с присъединяване на Бенедикт Къмбърбач и голяма кукла с мръсна уста, не безусловно в този ред. Разположен измежду дистопична визия за рисков, подкупен Ню Йорк от 80-те години на предишния век, това е частично тайнственост, частично ирония и частично десен напрегнат сън за гъмжащи от престъпност градове, захранвани от кошмарното гориво на родителите на изчезнало дете.

Това дете е деветгодишният Едгар (Ивън Хоу), чийто татко Винсънт (Къмбърбач) е капризният, пренебрегващ престижа основател и водещ кукловод зад известното детско шоу „ Добър ден, слънчице “. И заглавието, и специалността се оказват иронични, като се има поради, че всичко към шоуто е потънало в нечистотия и мрак, в това число непрекъснатите кавги сред Винсент и брачната половинка му Каси (Габи Хофман), хванати в клопката на разрушен брак, който не е изгубен за техния наследник.

Когато Едгар ненадейно изчезва, двамата родители упрекват Винсънт, който се убеждава, че рисунките на детето му на кукла, сходна на страшилище на име Ерик, са някак си ключът към намирането му.

Докато Винсънт се обръща към самолечение, с цел да облекчи безпокойството и възприятието си за виновност, Ерик му се явява, и то самичък, сякаш с цел да му помогне да открие момчето. Разговорът с невидимо творение обаче – чийто език би предиздвикал бандата „ Avenue Q “ да се изчерви – не е безусловно методът да спечелиш доверието на хората към него, в това число работния сътрудник на Винсънт Лени (Дан Фоглър), чиито старания да прикрива Лошото и непостоянно държание на Винсент е изправено пред възходящо напрежение.

Другата съществена част от „ Ерик “, основана от уелската писателка Аби Морган („ Желязната лейди “), включва детектива (Маккинли Белчър III), на който е предоставен казусът, затворен негър, който се занимава с расистко и хомофобско полицейско ръководство. В допълнение, има въпрос за липсващ негър младеж – чиято история, по-специално, не е получила съвсем толкоз медийно внимание – създавайки опция изгубването на Едгар да е обвързвано по някакъв метод с мръсна мрежа от употреба и трафик на деца.

Докато Къмбърбач (чиито скорошни танци с Netflix включват „ Силата на кучето “ и „ Чудесната история на Хенри Шугър “) заковава представянето си като човек, който постепенно се разпада, полицейското следствие и неговите разнообразни обрати и червени херинги оживяват „ Ерик, ” преносно и безусловно.

Чрез серията от шест епизода Морган впечатляващо вплита периферни герои и видимо второстепенни играчи по непредвидени способи. В тази итерация на Ню Йорк никой не е отвън съмнение, богатите и авторитетни – лист, който включва заможното и политически обвързвано семейство на Винсент – са същинските чудовища и съвсем всеки основава усещането, че е отговорен за нещо.

Понякога „ Ерик “ наподобява толкоз безмилостно тъмен, че става съвсем тягостен, подхранвайки известното усещане за Ню Йорк (особено през въпросния период) като модерна антиутопия.

Изплащането обаче разкрива способ в тази полуда, по метод, който сплотява спорните детайли – с няколко хълцания – по изненадващо ефикасен метод. Ерик може да се нуждае от някой, който да му дърпа конците, само че отдайте заслуженото на „ Ерик “ – изключително поради предизвикателния темперамент на концепцията – за толкоз ефикасното обвързване на тези влакна.

Премиерата на „ Ерик “ е на 30 май по Netflix.